Балкан Рок: Новият албум е по-тежък от предишния, песните не са толкова мелодични. Освен това текстовете от лични са станали някак по-социално ангажирани. Дали за това е допринесло някакво лирично или музикално съзряване, или има някаква друга причина?
Иван: Текстовете все още са доста лични, но присъства и социалната лирика. Мисля, че малко започна да се прекалява с тази ангажираност, с която се описва албума. Съвсем не твърдя, че няма ангажимент, но въпросът е какъв е този ангажимент. А моят ангажимент за сега е все още много личен, социалното намира отражение в моето лично и от този ъгъл тръгва поезията. Не знам какво означава това прословуто съзряване. Всички сега говорят за нас, че сме израстнали, че първият албум е детински, а “Квадрат” е зрял. Още повече, изобщо не знам защо порасналото трябва да е по-добро детското. А причината за промяната на звученето е работата. Не е като да се озовеш на репетиция и да кажеш, добре, от сега нататък ставаме по-тежки и по-мрачни. Звукът се развива и променя в процеса на работа.
БР: Доколко новият басист Димитрий допринесе за освежаването на звука?
Иван: Ами в една банда, в която има само трима човека, един нов човек значи наистина много. Иначе Мишо (тоест Димитрий) за първи път хвана в ръце бас китара във Власта Попич. Той оригинално е барабанист, но е изключително музикален и, което е най-важно, ние сме на едни и същи честоти. Когато нещо ни пали, пали ни всички заедно. Това е всъщност и дефиницията на бандата.
БР: Ти и Тена освен във Власта сте в още две банди, Сейн (Seine) и Фелон (Felon), заедно с Катанец и с бившия басист Рижа (Дражен Хизак). Продължавате ли да учите и трудно ли е да съчетавате задълженията си около трите банди и ученето?
Иван: Аз почти завърших, с едната специалност съм готов, а за другата ми остава само дипломната работа. Тена си пише дипломната, а Мишо е в същата ситуация като мен. Така че на Тена ѝ е все още доста натоварено с програмата, а Мишо и аз повече или по-малко се занимаваме само с музика и философстваме до колко това наше образование трябва да завърши с печат. А що се касае до трите банди, до преди една седмица Фелон не беше свирил две години, сега направихме първия концерт и първите проби и започваме да правим албум. През този период Сейн беше за известно време в затишие, тъй като когато Фелон и Власта бяха напълно активни, наистина нямаше време за всичко останало (включително и за факултетите). Аз лично за сега нямам намерение да се занимавам сериозно с нищо друго освен с музика, така че ще намеря време. Ще съчетаем нещата някак си.
БР: Често ви свързват с Репетитор, а и самите вие сте казвали, че в началото сте свирили техни песни. До колко това сравнение е оправдано и харесва ли ви или може би желаете да се разграничите от него?
Иван: Никога не е приятно някой да ти каже в лицето, че си копие. Но поживяхме с това. Мисля, че сега е ясно, че Власта и Репетитор се различават много повече, отколкото се смяташе в началото. Сравненията са оправдани до някъде в това, че сме приблизително същата генерация, от един и същ географски регион, свирим пънк и знаем какво се случва около нас, или поне така си мислим. Но ние сме поп, или поне това искаме да бъдем, в някакъв си наш тотално изчанчен вариант, а Репетитор нямат такива претенции.
БР: Доколко слагането на етикет на една банда, че принадлежи на определен жанр, помага или вреди що се касае привличането на нова публика?
Иван: Кутии, кутии, кутии, граници, граници, граници, чекмеджета, чекмеджета, чекмеджета. Ясно е, че колкото помага, толкова и вреди. Тъй като жанровете се сливат, няма строги граници, всичко се прелива от едно в друго. И ако кажеш на някого, че свирим нойз, няма да дойде на концерт. Ако му кажеш, че сме поп, ще дойде. А ние сме всичко това.
БР: Миналата година направихте европейско турне, което организирахте сами. Колко време горе-долу трябва, за да се организира едно такова турне и кой взема главните решения по организацията?
Иван: “I’m the fucking manager”, би отговорил Иън Маккей. През последната година и половина направихме не едно, а три европейски турнета. Аз правя резервациите, аз съм този, който стои с часове пред компютъра, трупа контакти и месеци наред чука на безброй врати. От всичко това накрая се ражда турнето. Струва си усилията. Ако правим едно турне на място, където преди това не сме били, необходими са поне шест месеца предварително. Всъщност, шест месеца предварително, ако не изникнат някакви непредвидени усложнения. А за някои страни, например Германия, трябва да се започне и по-рано.
БР: Тази година по отъпкани пътеки ли ще вървите, за да посетите някои вече познати места, или ще свирите в нови градове?
Иван: Обичаме да пътуваме и свирим на нови места. Ще свирим и на места, където сме свирили и ни е било хубаво, но и на нови. Всичко това само ще си дойде по реда.
БР: Хърватската музикална и авторска сцена в последно време процъфтява, а и сръбската не остава по-назад. До каква степен серията от компилации “Бистро на края на гората” допринесе за създаването на мрежа от регионални банди и как оценявате сътрудничеството на бандите в региона?
Иван: Ако съм искрен, не знам дали все още процъфтява, имаше момент на цъфтеж, но сега нещата малко позатихнаха. Някои имена се отличиха, но не съм забелязал да има нови автори на песни, а може би сега съм малко извън тези неща и не разбирам. “Бистрото” беше един чудесен миг и мисля, че направи ужасно много за регионалната сцена. Изобщо, бандите от региона си сътрудничат толкова много, че стана безпредметно да се коментира. Надявам се, че най-накрая мина достатъчно време от деветдесетте години на миналия век и можем да приемем това сътрудничество като нещо най-нормално и най-логично.
БР: Четете ли рецензии или за вас реакциите на публиката по концертите имат по-голямо значение? Оказва ли се, че добрите рецензии вървят заедно с добър прием от публиката или не винаги е така?
Иван: За последния албум прочетох само няколко рецензии. А бяха цял куп. Не знам за какво ми трябва да ги чета. Какво бих могъл да разбера от нечия рецензия, което вече да не знам? В повечето случаи се пишат глупости, а това само ме уморява. Осъзнах, че може би съм прекалено чувствителен към критиката и затова я отбягвам. За нас е важна реакцията на публиката, а тя е отлична. По принцип, и рецензиите за първия албум бяха добри, а сега може би станаха още по-добри, а публиката ни обичаше и тогава. Така че нямам достатъчно данни, за да направя някакво заключение.
БР: За сега нямате нито един видеоклип. Това ще се промени ли в бъдеще?
Иван: Кой знае. Може би. Мен лично клиповете не ме интересуват, не ги гледам. Те са инструмент да си направиш промоция и от гледна точка на изкуството са съвсем второстепенни, което за мен е неприемливо. В този момент те са изключително елемент, който пазарът изисква, а нас това никога не ни е интересувало особено.
БР: Зад себе си имате четири издания, от които едното е запис от концерт. “Квадрат” сте записали само за няколко дни. Подобни записи на всички парчета отведнъж допринасят ли за пресъздаване на атмосферата или просто така е много по-евтино тъй като престоят в студиото е по-кратък?
Иван: Наблюденията ти са добри, финансовата страна е от значение. Би било чудесно, ако можехме да се затворим в студиото и да се забавляваме с месеци. За този албум усещахме, че трябва да излезе колкото се може по-естествен, по-жив, тъй като така го изпълнявахме по турнетата. Затова и го записахме на живо и в много кратък срок. Как ще процедираме по-нататък, не знам. Но Мишо има студио, което полека-лека започва да функционира, така че и вариантът с други начини на записване не е невъзможен.
От хърватски преведе Искра Павлова, източник: balkanrock.com